Бъдещето на зеления HR

Зелените

„Зелен HR“ е поредния маркетингов термин, зад който не стои нищо и се ползва основно от хора, опитващи се да натрупат евтини морални точки, което се отнася и за тенденцията, която се наблюдава последните десетилетия, а именно темите, свързани с опазването на околната среда навлизат все по-силно в почти всички сфери на бизнеса. Не разбирайки, че всяко предприемачество е истински зелено и истински социално (за разлика от псевдо-зелените и псевдо-социалистите, които са си присвоили тези етикети), бизнес лидерите с отворени усти лапат комунистическата пропаганда и това се улеснява от факта, че преди това са добре обработени в доктрината на първородния грях на човека („Ако ги нямаше хората, земята щеше да е рай“). Говори се за зелен маркетинг и реклама, за зелени обществени поръчки, за зелени бизнес практики…

Съвсем не случайно от фокуса се губи най-важното – а именно хората. Човешкият елемент е нещото, което може да действа и променя средата в една или друга посока, но поради това, че в зелената религиозна доктрина дявол е именно човекът, то няма как той да има централна роля. Обаче имаме парадокс – всяко човешко движение не може без човека. Той е двигателят на всяка една добра практика и успешна бизнес стратегия. Ето защо зелените, изправени пред поредното вътрешно противоречие просто замижават и започват да говорят за „зелен HR“. Комунистическия „морал“, а именно, че целта оправдава средствата, е в пълна сила и тук.

Какво всъщност стои зад думата „зелен HR“?

Феновете на новата маркетингова думичка се опитват да анализират сферите, в които добрият HR мениджмънт би могъл да подобри и съществено изведе напред една организация, изтъквайки нейните конкурентни предимства пред собствените служители, а оттам и пред клиенти, инвеститори и партньори през призмата на „зеленото“.

Според тях „Зеленият HR е насочен към всеки един служител и цели да насърчи устойчивите практики, както и да повиши информираността на служителите и тяхната ангажираност по въпросите за опазването на околната среда. Това включва предприемане на инициативи, които биха довели до по-висока енергийна ефективност, по-ниски разходи и задържане на по-отговорни служители в компаниите. Конкретно подобни инициативи биха могли да се насочат към много практични ежедневни дейности – електронното изпращане, подаване и обработване на всякакъв вид документи, споделеното използване на автомобили, теле и видео конференциите, виртуални интервюта, онлайн обучения, създаване на енергийно ефективни офис пространства и др.“

Както виждате, имаме класическа индоктринация в говоренето, а в същото време практиките са така добре познатите от преди 50 000 години оптимизация на процеси. Всички гореизброени „инициативи“ ще се случат независимо дали им слагаме етикет „зелен“, просто защото са икономически изгодни. Икономически изгодните неща се случват и те са зелени по дефиниция, тъй като икономиката по същността си е наука за възможно най-пълноценното използване на всички ресурси на планетата, включително човешкия. Само че „икономически изгоден HR“ далеч не звучи толкова готино като „зелен HR“, нали?

Какво биха искали от вас „зелените“ HR-и?

Разбира се, почти нищо ново – все добре познати неща, които бихте направили и без новия, модерен „зелен“ етикет. Например въвеждането на следните практики в организациите:

  1. Развиването на човешкия капитал в компанията, развиване на корпоративните и личностни ценности и наблягане на важността на всеки един малък принос към опазването на околната среда – ако изключим религиозния елемент накрая, нищо ново
  2. Привличане на нови служители чрез по-атрактивната „зелена” и отговорна визия на организацията – преведено означава да вземем повече видиотени от образователната система и медийната пропаганда хора, по-добре пропуснете
  3. Въвеждането на т.нар. „зелени одити” – измерване на вредните емисии и въглеродният отпечатък на организацията – тоталитарна мярка от най-висш ред: дишаш, значи си вреден!
  4. Засилване спазването на законовите разпоредби, свързани с опазването на околната среда и разделното изхвърляне на отпадъци – открити тоталитарни мерки, принуда без да има иницииране на насилие
  5. Съобразяване с ИТ отделите на компанията и дефиниране на адекватна компютърна система за управление на процесите – какво общо има това с HR-а…
  6. Създаване на „Зелени отговорности” като част от длъжностните характеристики на служителите и към обявите за нови позиции. – и, разбира се, черешката на тортата е създаване на добре платени позиции за другите поддръжници на новата секуларна религия

Разбира се, всичко това се прави под предлог, че „да се поддържат служителите фирмено ангажирани, щастливи и продуктивни е приоритетна задача на редица от водещите компании и организации“. Мда, само дето делата говорят по-силно от думите. Спирането на „зеления HR“ като едно от разклоненията на основните социалистически пропагандни пипала е ключова задача за всеки предприемач. Силно се надявам скоро да не ми се налага да пиша отново на тази тема.

Добър вариант за начало на „де-индоктриниране“ е да им се купи на служителите по един брой от книжката „Икономиката в един урок“ на Хенри Хезлит, има я издадена и на български.

Споделете, ако ви е харесала статията

Email
Print