Вестници онлайн – вестниците на 21-ви век

Вестници Онлайн

Вестниците като средство за освобождаване на информацията играят ключова роля в живота ни от Просвещението насам и без съмнение са едно от най-трансформиращите проявления на човешката изобретателност. С изобретяването на печатната преса от Йохан Гутенберг ни дава една практична система, която дава възможност за масово производство на печатни книги и която се оказва икономически изгодна както за печатарите, така и за читателите. Скоро след това пресата започва да се използва за печатане и на едностранични памфлети и справки, първоначално за търговци цели, а по-късно и за обща информация. Едностраничните памфлети се превръщат полека във вестници от по няколко страници и постепенно стигат до 30-40-страничните ежедневници и седмичници, познати ни от края на 20-ти век.

Вестникът, разбира се, не е само физическият носител, по който получаваме информацията. Зад всеки вестник стои редакционен екип, екип от журналисти и евентуално репортери, фотографи и т.н., които търсят, събират и отразяват истории.

Спадът на тиражите на традиционните вестници

В епохата на Интернет става сложно да се говори за вестници в класическият смисъл на думата. Класическите вестници и списания страдат от непрекъснато намаляващи тиражи според статистиката на НСИ. Според нея през 2016 година в България са издавани 262 вестника с близо 25,000 броя. Годишният тираж на всички вестници обаче е само около 230 млн. броя, или по 32 вестника на човек. Разбира се, не целия тираж се реализира, данните подлежат на манипулации (с цел привличане на повече рекламодатели) и реалните числа вероятно са дори по-малки. Независимо от това, тенденцията е за непрекъснато намаляващи тиражи, както се вижда от таблицата по-долу по данни на НСИ:

Година Брой вестници % промяна Годишен тираж % промяна
2016 262  -7.4% 229 млн.  -14.2%
2015 283  -4.1% 267 млн.  -15.5%
2014 295  -3.9% 316 млн.  -2.5%
2013 307  -13.3% 324 млн.  -13.4%
2012 354  -4.1% 374 млн.  +0.2%
2011 369  +2.7% 373 млн.  +9.7%
2010 359  -17.7% 340 млн.  -4.2%
2009 436  -0.4% 355 млн. -6.6%
2008 438  -2.2% 378 млн. +9.5%
2007 447  +0.2% 345 млн. +6.1%
2006 446  – 325 млн.

В годините 2000-2006 също има спад в издаването на вестници. Заглавията на периодичните вестникарски издания през 2006-та година са били 446, докато през 2000 година са били 546 при общ годишен тираж 442.5 млн. копия, а през 2006-та година само 325.7 млн. копия. Годишно на един българин през 2006-та се падат 42 вестникарски екземпляра срещу 54 през 2000. Спрямо сегашните 32 вестника на човек, това е спад от 40% само за 16 години.

Годишни тиражи на вестниците в България

При горните тенденции е лесно да си кажем, че българинът просто не чете или не се интересува от света около него, но това просто не е така. Успоредно с горната тенденция имаме огромен ръст на потреблението на интернет и на консумацията на новини онлайн.

Търсене за Новини

Както се вижда от данните за търсене в Google на думите „новини“ и „novini“ – това търсене в най-употребяваната търсачка в България расте главоломно от 2004-та досега, показващо нарастващата употреба на интернет като основен източник на информация.

Ролята на вестниците в ерата на Интернет

В епохата на Интернет става сложно да се говори за вестници в класическия смисъл на думата. Все по-голяма част от журналистическата дейност се извършва в динамичната онлайн среда, където понятието вестник по-скоро излиза от употреба и се замества от по-общото „медия“. Почти няма вестници без онлайн присъствие. Справка за българските вестници с онлайн присъствие показва, че всички по-големи вестници имат такова, като някои публикуват цялото си съдържание онлайн, а други публикуват само отделни статии или части от статии. Дори бизнес вестници започнали като хартиени издания минават само на онлайн вариант: “Капитал дейли” – всекидневникът на медийната група “Икономедия”, спира да се печата от януари 2018 г., а преди него това направиха “Класа” (спрял през 2010 г.), “Новинар” (2016 г.), “Преса” и списание “Тема” малко преди това.

Много от новите медии възникват изцяло онлайн и изобщо нямат хартиен вариант. Немалко от тях са просто синдикатори на съдържание от няколкото новинарски агенции в България и техните международни еквиваленти. Други се занимават с препечатване на слухове и клюки от социалните мрежи като Facebook и Twitter. Реалната журналистическа работа става все по-рядко срещана и прерогатив на няколко от водещите издания. Разбира се, онлайн изданията имат предимството на това да отразяват водещите истории в реално време, докато вестниците може да имат забавяне от до 24 часа, което не е атрактивно за известна част от четящите.

Вестниците, заедно с радиото и телевизията остават основен източник на информация и забавление за процента от населението, което не ползва Интернет (числата варират според различни агенции от 10% до 30%). Едва ли обаче ще има обръщане на тенденцията и завръщане на вестника в традиционния му формат. Една от основните причини за това е и чисто финансова – основните потребители на хартиените вестници са с ниска покупателна способност и съответно не са интересни за голяма част от рекламодателите, което пък сваля цените на рекламата – традиционно голямо перо в издръжката на вестниците.

Другото голямо перо – малките обяви, също на практика е елиминирано от Интернет, където има сайтове, събиращи огромно количество обяви за автомобили, имоти, стоки и услуги от цялата страна, като при това немалка част от тях предлагат безплатна услуга.

Вестници онлайн?

Предвид горното е странно дори да говорим за вестници онлайн през 21-ви век, тъй като основното, което отличава вестника от другите медийни организации е именно форматът и честотата на печатане. В Интернет няма печатане, а форматът е на практика един и същ за всички издания, съответно същината на думата „вестник“ отсъства и, логично, думата медия по-точно отговаря на това, за което говорим. Съответно има смисъл да се говори за онлайн медии, но това понятие може да включва твърде много неща.

Например, блогове, зад които стои по един човек онлайн медии ли са, при положение, че има списване на съдържание, често оригинално и понякога от обществено значение, но въпреки това няма наличие на организация, типична за медия? Медия ли е и сайт, в който двама души просто копират избрани новини от различни новинарски агенции, без да извършват самите те журналистическа/репортеска работа? Медии ли са жълтите вестници и по тази логика, жълтите сайтове, предвид, че това, което разпространяват, често е трудно да се нарече „информация“?

На всички тези въпроси няма еднозначен отговор, но е ясно, че „онлайн вестници“ или „онлайн вестник“ по-скоро няма място в българския речник и би следвало да говорим вместо това за онлайн медии.

Споделете, ако ви е харесала статията

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Email
Print